В събота бяхме на голям поход. От Високата пещ, през Гонда вода, вр. Безово, Анкина скала, Червената скала, дерето към Бачково и Бачковския манастир. От там на автостоп стигнахме до Високата пещ, където оставихме колата и се прибрахме вкъщи към 20 часа.
Сутринта тръгнахме между 8 и 30 и 9 часа. Похода свършихме към 19 часа. Бяхме като разглобени. На всичко отгоре денят беше мразовит. Аз бях тръгнала както през лятото – без чорапи, без дебели ръкавици, с тънкото шушлеково якенце. Добре, че чорапи носех, а ръкавиците взех от Гошо. Той пък си беше забравил шалчето. Заприличахме на сушени шушулки. Носех обаче черни очила и лятна шапка, които изобщо не ми потрябваха. Дори и движението не ми помогна особено да се сгрея. Посред път трябваше да се преобличам с всичките дрехи, които носех. Беше навалял около 2-3 см. сняг. Боровете и дърветата бяха покрити с леден скреж. Слънце изобщо не се виждаше. На Червената скала дори заваля сняг и аз запях: „На Червената скала сняг отново заваля, сняг отново заваля. Сняг вали, вали, вали, на Червената скала, сняг вали, вали, вали. На Червената скала пухкав сняг е навалял, пухкав сняг е навалял и т.н.” – мой текс по музика на една забавна детска зимна песничка. По пътя срещнахме една група с ученици и няколко учители, предполагам. За първи път изкачваха дерето над Бачковския манастир и се бяха поизморили доста. През този ден нямаме много интересни снимки.
На другия ден искахме да отидем до някаква партизанска поляна над Сливов дол, за която рибарят няколко пъти ни пита дали сме ходили. Пътят се оказа стръмен. Отдавна никой не беше минавал по пътеката. Изведнъж почти на върха пътеката изчезна и ние се помотахме нагоре, настрани, но не можахме да разберем накъде да вървим. Беше към 13 часа. Препичаше приятно топличко слънчице. Седнахме да си изядем сандвичите и решихме докато не сме се загубили съвсем и помним още пътя за обратно да се връщаме. Към 16 часа бяхме долу. При рибаря се беше събрала една тълпа от 5 автомобила. Според Гошо, който отиде да му се обади, че си тръгваме, са били към 20–на души. Явно там често стават запивки и гощавки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар